Езерото на радостта

На юг от града се намира езеро което те кара да се радваш..

Бях решила да се отбия при езерото което не по случайност беше наречено "Езерото на радостта".Просто нещо те караше да се радваш като го видиш,а аз се нуждаех точно от това. Видях в далечината някакво момиче,беше ми познато но не знаех от къде.Бавно се приближих към нея и .. това беше Алисън.Кога ли се е върнала??Но какво се питам,забързах крачка към нея за да се уверя че е тя.
-Алисън??
Казах тихо.

Още преди няколко дни се бях върнала в града. Но не ми оставаше време да изляза и да се поразходя. Имаше толково много работа в къщата. Но ето че днес реших да си почина и да се поразходя. Отидох при езерото на радостта. То наистина правеше чудеса.
До мен се приближаваше момиче.
-Алисън??- каза тя.
Това беше Елена. Разпознах гласа й.
-Елена?? - за всеки случай попитах аз и бавно се затичах към нея.

Това определено беше Алисън.
-Кога си се върнала??
Попитах когато я прегърнах.Не мислех че ще се върне.Не че не исках,просто не мислех.
-Се едно,липсваше ми.
Казах и се усмихнах.

Елена изглежда се зарадва като ме видя.
Попита ме кога съм се върнала.
-Ами...преди няколко дни. Но нямах време да се обадя. Бях много заета в къщата.
Ох...въобще не си се променила. - обърнах се и огледах Елена. Усмихнах се.

-Наистина?
Попитах и се огледах.
-Не че искам,просто се учудих.Ами ти?И при теб не са се променили много нещата.
Казах и се отдръпнах една крачка от нея за да я видя цялата.

-Ее...да. И аз явно съм си останала същата.-казах и аз и се усмихнах.
Разкажи ми нещо промени ли се в града? -продължих аз като не спрях да я гледам.
Още не можех да повярвам, че най-после се видяхс Елена.
Толкова ми липсваше..

-Ами,половината се изнесоха..
Въздъхнах тихо.
-Но сигурно ще се върнат.
Казах и върнах усмивката си.

П.П Забравих за РП-то ;дд

Половината са се били изнесли??/ Е няма значение, нали все пак някой е останал...
-Така ли? - зачудих се аз и казах на глас...
Важното е че все пак някой е останал.- въздъхнах и отново се усмихнах.

ПП: За малко трябва да стана. След малко пак ще пиша.

-E,има останали,но идват и нови..
Млъкнах за малко и отново продължих.
-Които пак си тръгват..и пак идват .. и така отново и отново.
Наистина беше така всъщност ..