Деймън стоеше вперил поглед в поредната чаша. Може би бе седмата? А може би бе надвишил трийсет чаши? На кого му пукаше, нали все пак животът си е негов?
-Барман.. още една. -Отвърна със своята очарователно опасна усмивка, която казваше "сипи ми или ще ти откъсна главата". Бе пристигнал вчера и сигурно щеше да замине, защото нищо не го задържаше тук. Е, вярно си е можеше да намери някоя красавица за една вечер, но нима това би го накарало да остане повече от седмица?
-Благодаря. -Отвърна, когато бармана му подаде чашата с бърбън.