Мястото наречено обикновенно

Глава втора

Изведнъж всичко се оправи,но бяха вече свършили час,а имаше някакъв мъж..Вероника бавно се изправи и внимателно мина покрай него,но изведнъж той хвана ръката и.
-Кой си ти??
Извика тя и се обърна."Ужас!!" помисли си тя,цялото му лице беше като обгоряно от огън и по него минава черна светлина.Вероника с всички сили се опита да се изтръгне от него,но без успех.
-Пусни ме!!
Разкрещя се тя точно когато влязоха някакви други ученици и човека изчезна.Тя се затича към вратата с надежда че няма да се появи пак.В коридора се сблъска с Кайла.
-Случайно да си видяла мъж с обгоряно лице??
Попита Кайла и Вероника ококори очи..
-Да..
Каза бавно и огледа коридора.Ами ако се върне??И двете закъсняваха за час така че се разделиха..

***********


Елена беше в час по Английски,но нямаше нищо особено - всички говореха,а учителката разказваше урока на себе си.По едно време дъската цялата стана в кръв и Елена изкрещя.Всички впериха поглед в нея,но когато отвори очи всичко беше напълно нормално..

Глава трета

В сянката и на стената се появи някакъв мъж които я душеше,но не беше така наистина.Елена бързо изтича през вратата преди часа да е свършил още..Тя отново погледна към сянката и видя някаква ръка да се доближава към нея.По другата стена се появи още една ръка,и още една .. докато не станаха около 20.Елена всеки миг сигурно щеше да припадне,но ако това станеше нищо нямаше да се оправи.Тя чу тропане от обувки идващи от другата страна на коридора.Цялата трепереше.Нямаше сили да се обърне и да види дали е ред на гигантската ръка или голямото странно чудовище.Изведнъж нещо я дръпна назад,Елена бързо се обърна и видя Вероника.
-Какво правиш тук??
Попита Елена учудено.
-Спасявам те от нещото..
Извика Вероника и се затича към стаята по История която беше празна.
-Тук дано не ни докопа.
Въздъхнаха и двете едновременно.Но късметът не беше с тях,на вратата се появи странния мъж с изгорено лице.Той бавно протегна ръка към дръжката на вратата и я отвори.Вероника и Елена се забързаха да отворят прозореца,и то с успех.
-На 4 етаж сме ..
Прошепна Вероника на Елена.
-И какво??
Попита Елена и скочи заедно с Вероника...

*********************************


Кейли,Сали и Виктория се разхождаха из двора.
-Какво е това на земята??
Каза тихо Сали.Трите бавно се приближиха и забелязаха 2 момичета паднали една до друга по корем.Виктория бавно обърна с крак едното момиче и видя че това е Елена.
-О боже!!
Изкрещя тя когато обърна и Вероника..Сали бързо се приближи към тях за да провери дали са живи.
-Бързо викай линейка!!Има още надежда да оживеят!!
Бързо каза Сали и се разрови в чантата си за телефон..

Глава четвърта

Линейката се появи,но зави в друга посока и Кейли,Сали и Виктория се затичаха към нея..Изведнъж от ъгъла на училището се появи едно момче от 8 клас.Той не реагира като ги видя,само направи някакъв знак с пръсти и мъжът с изгоряното лице се появи зад него.

*******************************

Елена бавно отвори очи.Намираше се в нещо като бус,а до нея лежеше Вероника..
-К..какво става??
Попита бавно и тихо тя.Вероника още беше в безсъзнание така че Елена не получи отговор.Тя се опита да се изправи,но май имаше счупен крак..и счупена ръка.Къде беше тя??Опита се претърколи,но без успех - нямаше накъде,защото беше в багажник.След малко и Вероника се събуди.Нямаше нужда да си говорят,само с поглед тя разбра какъв е плана.Вероника нямаше счупени крака затова протегна единия към дръжката на багажника като се опитваше да го отвори.И успя.Двете паднаха по средата на някакво шосе посред нищото.Двете се изтеглиха към тревата пълзешком и се огледаха за да са сигурни че не ги е видял..
-Какво по дяволите??
Каза Вероника когато забеляза че се появиха червени белези по ръцете им...

Глава пета
Елена усети как някой адски бързо застана зад тях.Не това не беше човек,но кой знаеше какво е??Тя бавно дръпна назад ръката си като се опитваше да хване нещото зад нея.След 5 минути търсене накрая реши да види като нормален човек.Легна назад и видя някакво момче.Откъде и беше познато??...
-К-ккакво си ти??
Попита тихо тя.Едва ли щеше да я чуе,но ако не беше човек сигурно щеше да я чуе де.
-Какво те интересува??
-Ннн-не ми се заяжда,просто кажи де..
-Не се заяждам,Елена.
-Откъде знаеш името ми??
-Стига с въпросите.
Каза той точно когато Вероника отново се събуди.