История за една необикновенна Академия...

Академията

1 глава:
Новото попълнение!

Събудих се.Погледнах през прозореца.Нанебето нямаше нито един облак и слънцето огряваше всичко наоколо.Станах отголямото легло и отидох в кухнята.Заварих майка ми да седи на масата.Седнахсрещу нея.

-Добро утро, мамо.-казах и тя повдигна главаза да ме види.

-Добро утро, миличка.

Станахот масата и отворих хладилника.Взех млякото и го затворих.Отпих направо отшишето.

-Господи, Маги.Колко пъти да ти повтарям, даси сипваш млякото в чаша вместо да пиеш от шишето.-скара ми се Анна (майка ми).

Въздъхнах.Прибрахмлякото обратно на мястото си и се качих горе в стаята .Влязох в банята ипогледнах календара на стената.Датата беше 15 октомври.Загледах се в датата ислед няколко минути се усетих, че днес отново заминавам за Академията.Слязохбързо по стълбите и отидох отново при майка ми.

-Защо не ми каза, че днес отново заминавам заАкадемията?-попитах и скръстих ръце.

Анна сезасмя и ме погледна.

-Добре.Извинявай.

Поклатихглава и се запътих тичешком към стаята си.Докато се качвах по стълбите, чухмайка ми да подвиква след мен.

-Впрочем автобусът ще дойде след половин час.

Затръшнахвратата и извадих сака.Отворих гардероба и започнах да събирам дрехите си, като ги слагах в сака.След товаотворих всички възможни шкафове в стаята и извадих всичко от тях и ги набутах вмалкият куфар.Когато свърших с оправянето на багажа, облякох любимите ми черни панталони и червената блуза с къс ръкав. Обух дългите черни ботуши и облякох черното коженояке. Вързах черната си коса на конска опашка и сложих ежедневния черен грим.

Тъкмо излизах от банята, когато чух клаксонана автобуса.Слязох долу.

-Чао мамо.Ще се видим другото лято.-прегърнахя и я целунах по бузата.

Излязохпрез вратата на къщата и се запътих към автобуса.Вратите се отвориха и азвлязох вътре.Всички ме поздравиха и прегърнаха.Аз също ги поздравих и отидох даседна при най-добрата ми приятелка –Клара.

Тя бешемагьосник също като мен.Имаше дълга червена коса и черни очи.Тя можеше да променя цветовете.

-Здравей Клара.-казах и я прегърнах.

-Здравей Маги.-тя също ме прегърна.-Как енашата магьосница, която може да премахва светлината?

Засмяхсе.

-Прекрасно.-отговорих.

Огледахсе.Забелязах, че в края на автобуса седи някакво момче.Той имаше къса кестенявакоса и сини очи.

Обърнахсе към Дани.Той имаше къса черна коса и черни очи.Дани имаше дарбата да четемислите на другите.Беше ми интересно кой е новият и затова се обърнах точно къмнего.

-Хей, Дани.Как се казва новото момче?

Той сезавъртя към мен и се загледа в момчето.След няколко секунди, ме погледна отновои каза:

-Казва се Люк.Има силата да създаваелектричество с поглед.И също така мисли след малко да се запознае с теб.

Въздъхнах.

-Мерси.

Загледахсе през прозореца.Почти бяхме пристигнали в Академията, която се намираше вгорите на едно малко градче.Градчето беше много хубаво…

Отмислите ми ме изтръгна Лиса, която стоеше до Дани.Тя имаше къса кестенява косаи ярко зелени очи.Лис можеше да копира себе си.Това понякога беше малкостраховито, защото можеше по всяко време да ти се появят пет клонинги на Лиса,включително и тя.

-Маги, исках да ти кажа, че утре от 8 часа вечертаправя купон в залата за балове.Моля те, ела.-каза Лиса и ме погледна с нейнитеумолителни очички, които толкова обичах.

-Естествено, че ще дойда Лис.-казах и плеснахс ръце.

Изведнъжосветлението изгасна.Всички викнаха моето име, защото аз изгасих осветлениетобез да искам, когато плеснах с ръце.

-Извинете.

Всичкипочнаха да говорят един през друг.След малко лампата отново светна и всичкимлъкнаха и се загледаха на някъде.Проследих погледите им.Момчето, което секазваше Люк, беше станал и гледаше към лампата.След малко се сетих какво мибеше казал Дани.Той можеше да създава електричество.

Станах иотидох до него.

-Благодаря ти.-казах и го погледнах вочите.Той беше много красив.

Люк седна отново на мястото си.

-Няма защо.Впрочем трябва да се научиш да контролираш силатаси.-засмя се той.-Впрочем аз се казвам Люк.

-Аз съм Маги.Приятно ми е.-подадох ръка и сездрависах ме.

Отидохотново до Клара.След няколко минути шофьора се обади:

-Добре дошли отново в Академията само замагьосници!